попил съм

Речник на българския език

1. попил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

попил съм е производна форма на попия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. попил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

попил съм е производна форма на попия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).