попил си

Речник на българския език

1. попил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попил си е производна форма на попия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. попил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попил си е производна форма на попия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).