попил е

Речник на българския език

1. попил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попил е е производна форма на попия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попил е е производна форма на попия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).