попила

Речник на българския език

1. попила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

попила е производна форма на попия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. попила — мин. деят. св. прич. ж. р.

попила е производна форма на попия (мин. деят. св. прич. ж. р.).