попиел

Речник на българския език

1. попиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попиел е производна форма на попия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

попиел е производна форма на попия (мин. деят. несв. прич. м. р.).