попи

Речник на българския език

1. попи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

попи е производна форма на попия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. попи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

попи е производна форма на попия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).