попечелил е

Речник на българския език

1. попечелил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попечелил е е производна форма на попечеля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попечелил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попечелил е е производна форма на попечеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).