попечелил

Речник на българския език

1. попечелил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попечелил е производна форма на попечеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попечелил — мин. деят. св. прич. м. р.

попечелил е производна форма на попечеля (мин. деят. св. прич. м. р.).