поперчил е

Речник на българския език

1. поперчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поперчил е е производна форма на поперча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поперчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поперчил е е производна форма на поперча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).