поперчило е

Речник на българския език

1. поперчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поперчило е е производна форма на поперча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поперчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поперчило е е производна форма на поперча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).