поперчили

Речник на българския език

1. поперчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поперчили е производна форма на поперча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поперчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поперчили е производна форма на поперча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).