поперчи

Речник на българския език

1. поперчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поперчи е производна форма на поперча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поперчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поперчи е производна форма на поперча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поперчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поперчи е производна форма на поперча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поперчи — повелително наклонение, ед. ч.

поперчи е производна форма на поперча (повелително наклонение, ед. ч.).