поперчели

Речник на българския език

1. поперчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поперчели е производна форма на поперча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поперчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поперчели е производна форма на поперча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).