поперчела

Речник на българския език

1. поперчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поперчела е производна форма на поперча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поперчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поперчела е производна форма на поперча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).