попаднел

Речник на българския език

1. попаднел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попаднел е производна форма на попадна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попаднел — мин. деят. несв. прич. м. р.

попаднел е производна форма на попадна (мин. деят. несв. прич. м. р.).