поощряло

Речник на българския език

1. поощряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поощряло е производна форма на поощря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поощряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поощряло е производна форма на поощря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).