поощрял

Речник на българския език

1. поощрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поощрял е производна форма на поощря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поощрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поощрял е производна форма на поощря (мин. деят. несв. прич. м. р.).