поочупела

Речник на българския език

1. поочупела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поочупела е производна форма на поочупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поочупела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поочупела е производна форма на поочупя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).