поочуквало

Речник на българския език

1. поочуквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поочуквало е производна форма на поочуквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поочуквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поочуквало е производна форма на поочуквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поочуквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поочуквало е производна форма на поочуквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поочуквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поочуквало е производна форма на поочуквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).