поочуква

Речник на българския език

1. поочуква — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поочуква е производна форма на поочуквам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поочуква — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поочуква е производна форма на поочуквам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поочуква — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поочуква е производна форма на поочуквам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).