поочукаше

Речник на българския език

1. поочукаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

поочукаше е производна форма на поочукам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поочукаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

поочукаше е производна форма на поочукам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).