поочовечило е

Речник на българския език

1. поочовечило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поочовечило е е производна форма на поочовеча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поочовечило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поочовечило е е производна форма на поочовеча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).