поочовечило

Речник на българския език

1. поочовечило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поочовечило е производна форма на поочовеча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поочовечило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поочовечило е производна форма на поочовеча (мин. деят. св. прич. ср. р.).