поочовечало

Речник на българския език

1. поочовечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поочовечало е производна форма на поочовеча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поочовечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поочовечало е производна форма на поочовеча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).