поочистил

Речник на българския език

1. поочистил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поочистил е производна форма на поочистя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поочистил — мин. деят. св. прич. м. р.

поочистил е производна форма на поочистя (мин. деят. св. прич. м. р.).