поочистело

Речник на българския език

1. поочистело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поочистело е производна форма на поочистя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поочистело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поочистело е производна форма на поочистя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).