поохлузил е

Речник на българския език

1. поохлузил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поохлузил е е производна форма на поохлузя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поохлузил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поохлузил е е производна форма на поохлузя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).