поохлузило е

Речник на българския език

1. поохлузило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поохлузило е е производна форма на поохлузя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поохлузило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поохлузило е е производна форма на поохлузя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).