поохлузило

Речник на българския език

1. поохлузило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поохлузило е производна форма на поохлузя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поохлузило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поохлузило е производна форма на поохлузя (мин. деят. св. прич. ср. р.).