поохлузили

Речник на българския език

1. поохлузили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поохлузили е производна форма на поохлузя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поохлузили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поохлузили е производна форма на поохлузя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).