поохлузила е

Речник на българския език

1. поохлузила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поохлузила е е производна форма на поохлузя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поохлузила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поохлузила е е производна форма на поохлузя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).