поохлузил

Речник на българския език

1. поохлузил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поохлузил е производна форма на поохлузя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поохлузил — мин. деят. св. прич. м. р.

поохлузил е производна форма на поохлузя (мин. деят. св. прич. м. р.).