поохлузи

Речник на българския език

1. поохлузи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поохлузи е производна форма на поохлузя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поохлузи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поохлузи е производна форма на поохлузя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поохлузи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поохлузи е производна форма на поохлузя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поохлузи — повелително наклонение, ед. ч.

поохлузи е производна форма на поохлузя (повелително наклонение, ед. ч.).