поохлузел

Речник на българския език

1. поохлузел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поохлузел е производна форма на поохлузя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поохлузел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поохлузел е производна форма на поохлузя (мин. деят. несв. прич. м. р.).