поохладил

Речник на българския език

1. поохладил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поохладил е производна форма на поохладя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поохладил — мин. деят. св. прич. м. р.

поохладил е производна форма на поохладя (мин. деят. св. прич. м. р.).