поохлабил

Речник на българския език

1. поохлабил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поохлабил е производна форма на поохлабя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поохлабил — мин. деят. св. прич. м. р.

поохлабил е производна форма на поохлабя (мин. деят. св. прич. м. р.).