пооформил е

Речник на българския език

1. пооформил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооформил е е производна форма на пооформя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пооформил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооформил е е производна форма на пооформя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).