поотърсило

Речник на българския език

1. поотърсило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотърсило е производна форма на поотърся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотърсило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поотърсило е производна форма на поотърся (мин. деят. св. прич. ср. р.).