поотърсил

Речник на българския език

1. поотърсил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотърсил е производна форма на поотърся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотърсил — мин. деят. св. прич. м. р.

поотърсил е производна форма на поотърся (мин. деят. св. прич. м. р.).