поотърсел

Речник на българския език

1. поотърсел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотърсел е производна форма на поотърся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотърсел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поотърсел е производна форма на поотърся (мин. деят. несв. прич. м. р.).