поотчупила

Речник на българския език

1. поотчупила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотчупила е производна форма на поотчупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поотчупила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поотчупила е производна форма на поотчупя (мин. деят. св. прич. ж. р.).