поотчупил

Речник на българския език

1. поотчупил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотчупил е производна форма на поотчупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотчупил — мин. деят. св. прич. м. р.

поотчупил е производна форма на поотчупя (мин. деят. св. прич. м. р.).