поотчупи

Речник на българския език

1. поотчупи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поотчупи е производна форма на поотчупя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поотчупи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поотчупи е производна форма на поотчупя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поотчупи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поотчупи е производна форма на поотчупя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поотчупи — повелително наклонение, ед. ч.

поотчупи е производна форма на поотчупя (повелително наклонение, ед. ч.).