поотчупел съм

Речник на българския език

1. поотчупел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поотчупел съм е производна форма на поотчупя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).