поотчупели

Речник на българския език

1. поотчупели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поотчупели е производна форма на поотчупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поотчупели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поотчупели е производна форма на поотчупя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).