поотчупвало

Речник на българския език

1. поотчупвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотчупвало е производна форма на поотчупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотчупвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотчупвало е производна форма на поотчупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поотчупвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поотчупвало е производна форма на поотчупвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поотчупвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотчупвало е производна форма на поотчупвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).