поотчуждяло

Речник на българския език

1. поотчуждяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотчуждяло е производна форма на поотчуждя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотчуждяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотчуждяло е производна форма на поотчуждя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).