поотчуждило е

Речник на българския език

1. поотчуждило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотчуждило е е производна форма на поотчуждя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотчуждило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотчуждило е е производна форма на поотчуждя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).