поотчуждило

Речник на българския език

1. поотчуждило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотчуждило е производна форма на поотчуждя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотчуждило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поотчуждило е производна форма на поотчуждя (мин. деят. св. прич. ср. р.).