поотхвърлело

Речник на българския език

1. поотхвърлело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотхвърлело е производна форма на поотхвърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотхвърлело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотхвърлело е производна форма на поотхвърля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).